Алма и Анна

Моят гладкокосмест фокстериер и аз постоянно се срещахме на падока с лабрадор. 

  Един ден собственичката на лабрадор каза, че иска да приспи кучето. За мое недоумение тя отговори, че лабрадорът мирише лошо в апартамента. В този момент разбрах, че това е моето куче и просто взех каишката от собственика. „Защо трябва да приспивате кучето“, казах аз, „по-добре е да го дадете на мен!“ Собственикът се опита да спори, но накрая кучето се озова при мен.

Още от първия ден обаче стана ясно, че не всичко е толкова просто. Лабрадорът беше покрит с алергични петна и както се оказа по-късно, нещастното създание някога е имало счупени (и не гипсирани) лапи. Бившата собственичка обясни, че кучето е било блъснато във вратата, но нараняванията сочат, че не е врата, а кола.

 Така започна пътят на моя полином Алма. Вкъщи я наричат ​​Аля, Алюшка, Лучик, а когато бърка много, много лошо – Маре.

Бяхме лекувани дълго време. Лечението продължи около година, а колко пари бяха похарчени, дори ме е страх да си спомня. Но нито за миг не се усъмних, че си заслужава. С Алма вървим рамо до рамо повече от 6 години. Тя стана 10-годишна старица, в която нямам душа. Има здравословни проблеми, на диета сме. Лапите на Алма често я болят и тогава тя идва при мен и пъха лапите си в мен, за да мога да масажирам.  

Ако трябва да замина (например в командировка), кучето обявява гладна стачка и започва да яде отново само след разговор с мен по скайп или по телефона. 

Не знам как щеше да се развие нейната и моята съдба, ако Алма не беше дошла при мен, но това, че я имам е голямо щастие. Въпреки всички преживявания, аз се наслаждавам на всяка минута, прекарана с нея.

А за нея най-голямото щастие беше появата на дете в нашето семейство. Когато дъщеря ми се роди, Алма реши, че има собствено човешко бебе, за което единствено тя беше отговорна. Досега тя ляга под детски диван, та ако бебето, не дай си боже, падне през нощта, ще изложи мекия си гръб пред нея. Слагат пачки и мъниста, играят балерини и са напълно щастливи. Убеден съм, че кучето ми има достойни старини.

Снимките са направени от Татяна Прокопчик специално за проекта „Два крака, четири лапи, едно сърце“.