Методи за обучение на кучета: разлики и резултати

В кинологията се използват няколко метода за обучение на кучета. Какви са тези методи, каква е разликата между тях и какви резултати могат да бъдат постигнати?

Нека започнем с методи, които бяха често срещани в така наречената „стара школа“ и, за съжаление, все още са популярни в постсъветското пространство. По принцип сред кинолозите, които не са много склонни да научат нещо ново и да положат поне малко усилия да развият мотивацията на кучето.

1. Механични. В този случай кучето е изключително обект на влияние. Човек ръчка или дърпа (или дори рязко) каишката дава на кучето желаната позиция. Например, за да насърчи кучето да седне, човек притиска ръката си върху крупата му. При някои кучета този метод дава доста бързи резултати. С негова помощ обаче е невъзможно да научите кучето на много умения. Също така минусът му е, че кучето става неактивно, губи мотивация за учене. Контактът със собственика страда. И тогава има кучета (например териери или някои местни породи), с които този метод просто не работи: колкото повече са притиснати, толкова повече се съпротивляват, чак до проявата на агресия. А страхливите кучета дори могат да изпаднат в състояние на заучена безпомощност. Което, уви, неграмотните специалисти и собственици често бъркат с послушанието.
2. контрастен метод. По прост начин може да се нарече методът на „моркова и тоягата“. Съчетава механично действие с насърчаване на кучето за правилните действия. Това е малко по-ефективен метод от първия, но има същите недостатъци.

Има и методи, които набират все по-голяма популярност в цивилизования свят. Тези методи за обучение на кучета се основават на изследване на тяхното поведение, като се вземат предвид нуждите и имат редица предимства. Това са методи за обучение, базирани на затвърждаване на правилните действия без използване на насилие.

1. оперантен метод. Тук кучето е активен участник в учебния процес. Предимствата са, че мотивацията на кучето се повишава, тя обича да учи и работи с голям ентусиазъм. Освен това домашният любимец става по-инициативен и упорит, справя се по-добре с разочарованието. А така формираните умения се запазват за по-дълго време. Единственият минус: понякога отнема известно време, за да се развие мотивацията за храна и игра на кучето, ако тя не е достатъчно развита. Въпреки това си заслужава.

В оперантния метод по правило се използват 2 метода:

1. Насоки. С помощта на лакомства, играчки или мишени, на кучето се казва каква позиция да заеме или какво действие да извърши.
2. Формиране на поведение (оформяне). В този случай кучето се играе с нещо като „топло-студено“ и то се опитва да познае от какво има нужда човекът. Задачата на собственика е да подсили всяка стъпка в правилната посока.

Наградата за кучето може да бъде лакомство, игра, взаимодействие със собственика или основно това, което то иска в момента (например разрешение да играе с роднини).

Имитационният метод се отличава, когато например домашен любимец се учи от примера на друго куче. При дресирането на кучета обаче той, меко казано, не е от най-ефективните.