Опитомяване на кучета

Дългогодишен процес на опитомяване на кучета остана тайна. Никой не можеше да каже как станаха най-добрите ни приятели – онези, които разбират не само от половин дума, но и от половин поглед. Сега обаче можем да повдигнем завесата върху тази мистерия. И те помогнаха да се разкрие тази тайна ... лисици! 

На снимката: лисици, които помогнаха за разрешаването на мистерията на опитомяването на кучето

Експериментът на Дмитрий Беляев с лисици: разкрита ли е тайната на опитомяването на кучето?

В продължение на няколко десетилетия Дмитрий Беляев провежда уникален експеримент в една от фермите за кожи в Сибир, който позволява да се разбере какво е опитомяването и да се обяснят уникалните качества, които притежават кучетата. Много учени са убедени, че експериментът на Беляев е най-голямата работа в областта на генетиката на 20 век. Експериментът продължава и до днес, дори след смъртта на Дмитрий Беляев, повече от 55 години.

Същността на експеримента е много проста. Във ферма за кожи, където се отглеждат обикновени червени лисици, Беляев има 2 популации животни. Лисиците от първата група бяха избрани на случаен принцип, независимо от каквито и да било качества. А лисиците от втората група, експериментална, преминаха прост тест на 7-месечна възраст. Мъжът се приближи до клетката, опита се да взаимодейства с лисицата и да я докосне. Ако лисицата прояви страх или агресия, тя не участва в по-нататъшното размножаване. Но ако лисицата се държеше по заинтересован и приятелски начин към човек, тя предаваше гените си на бъдещите поколения.

Резултатът от експеримента беше зашеметяващ. След няколко поколения се формира уникална популация от лисици, което ясно показва как опитомяването засяга животните.

На снимката: лисица от експерименталната група на Дмитрий Беляев

Удивително е, че въпреки факта, че селекцията е извършена единствено по характер (липса на агресия, дружелюбие и интерес към хората), лисиците след няколко поколения започнаха да се различават значително от обикновените червени лисици по външен вид. Започнаха да развиват уши, опашките започнаха да се извиват и цветовата палитра варираше значително - почти както можем да видим при кучетата. Имаше дори шарени лисици. Формата на черепа се е променила, а краката са станали по-тънки и по-дълги.

Можем да наблюдаваме подобни промени при много животни, които са били опитомени. Но преди експеримента на Беляев нямаше доказателства, че подобни промени във външния вид могат да бъдат причинени само от подбор за определени качества на характера.

Може да се предположи, че висящите уши и пръстеновидните опашки по принцип са резултат от живота във ферма за кожи, а не експериментална селекция. Но факт е, че лисиците от контролната група, които не са избрани по характера си, не се променят на външен вид и все още си остават класически червени лисици.

Лисиците от експерименталната група се промениха не само на външен вид, но и на поведение, и то доста значително. Те започнаха да махат с опашки, да лаят и да скимтят много повече от лисиците в контролната група. Експерименталните лисици започнаха да се стремят да общуват с хората.

Настъпили промени и на хормонално ниво. В експерименталната популация от лисици нивото на серотонин е по-високо, отколкото в контролната група, което от своя страна намалява риска от агресия. А нивото на кортизола при експерименталните животни е, напротив, по-ниско, отколкото в контролната група, което показва намаляване на нивата на стрес и отслабва реакцията на борба или бягство.

Фантастично, не мислите ли?

Така можем да кажем точно какво е опитомяването. Опитомяването е селекция, насочена към намаляване на нивото на агресия, повишаване на интереса към човек и желанието за взаимодействие с него. А всичко останало е вид страничен ефект.

Опитомяване на кучета: нови възможности за общуване

Американският учен, еволюционен антрополог и изследовател на кучета Брайън Хеър проведе интересен експеримент с лисици, отгледани в резултат на опитите на Дмитрий Беляев.  

Ученият се чудеше как кучетата са се научили да общуват толкова умело с хората и предположи, че това може да е резултат от опитомяването. И кой, ако не опитомените лисици, би могъл да помогне за потвърждаване или опровергаване на тази хипотеза?

На експерименталните лисици бяха дадени диагностични комуникационни игри и те бяха сравнени с лисици от контролната група. Оказа се, че опитомените лисици отлично разчитат човешките жестове, но лисиците от контролната група не се справят със задачата.  

Любопитното е, че учените отделиха много време специално за обучение на малки лисици в контролната група да разбират човешките жестове и някои от животните отбелязаха напредък. Докато лисиците от експерименталната група чупиха пъзели като ядки без предварителна подготовка – почти като малки кучета.

Така че можем да кажем, че вълчето, ако бъде усърдно социализирано и обучено, ще се научи да общува с хората. Но красотата на кучетата е, че те имат това умение от раждането си.

Експериментът беше усложнен чрез премахване на наградите за храна и въвеждане на социални награди. Играта беше много проста. Човекът докосна една от двете малки играчки и всяка от играчките, когато се докосна, издаде звуци, които трябваше да заинтересуват лисиците. Преди това изследователите бяха убедени, че самите играчки са привлекателни за животните. Интересно беше да разберем дали лисиците ще докоснат същата играчка като човека или ще изберат друга, която не е „осквернена“ от експериментатора. И по време на контролния експеримент човек докосна една от играчките не с ръка, а с перо, тоест предложи „несоциален“ намек.

Резултатите бяха интересни.

Когато лисиците от експерименталната група видели, че човек докосва една от играчките, в повечето случаи те също избирали тази играчка. Докато докосването на играчката с перце не повлия по никакъв начин на техните предпочитания, в този случай изборът беше случаен.

Лисиците от контролната група се държат точно обратното. Те не проявиха интерес към играчката, която лицето докосна.

Как е станало опитомяването на кучетата?

Всъщност сега завесата на тайната над този въпрос е открехната.

На снимката: лисици от експерименталната група на Дмитрий Беляев

Малко вероятно е първобитният човек някога да е решил: „Е, не е лоша идея да обучим няколко вълка да ловуват заедно.“ Изглежда по-вероятно в даден момент популацията на вълците да е избрала хората за партньори и да е започнала да се заселва наблизо, например, за да събира остатъци от храна. Но това трябваше да са вълци, по-малко агресивни от своите роднини, по-малко срамежливи и по-любопитни.

Вълците вече са същества, насочени към взаимодействие помежду си – и вероятно са осъзнали, че е възможно да взаимодействат и с хората. Те не се страхуваха от хората, не проявяваха агресия, усвоиха нови начини за общуване и освен това притежаваха онези качества, които липсваха на човек - и вероятно хората също осъзнаха, че това може да бъде добро партньорство.

Постепенно естественият подбор свърши работата си и се появиха нови вълци, различни от роднините си по външен вид, приятелски настроени и фокусирани върху взаимодействието с хората. И разбирането на човек дори не от половин дума, а от половин поглед. Всъщност това бяха първите кучета.