Всеки от нас мечтае да има надежден и предан приятел наблизо, който не би могъл да предаде, да измами. Късметлия съм, имам приятели и добро семейство. В това семейство, без да мислим два пъти, осиновихме куче през 2008 г. и го кръстихме Маня.
Като цяло тя избра това име за себе си. През 2008 г. сестра ми беше на стаж на улица Гурски (всеки от нас знае тази улица), при тях беше донесено 5-месечно кученце (момиче). Сестра ми се обади и ме попита дали искам куче. Без да се замислям, казах „да“. На много не мога да помогна (въпреки че винаги съм ги хранил – бездомни животни), но един може да бъде спасен. Когато видях тези очи, всичко ми стана ясно: това е моето куче, член на нашето семейство. Започнахме да изброяваме имената, тя хареса името Маня, веднага стана по-весела, опашката тичаше. Вече сме на 9 години, познаваме всички отбори. Маня е много умно и мило куче, обича да ходи в магазина за домашни любимци за „закуски“. Отначало беше трудно: събрахме всичко, което лежеше зле на улицата. Бяха плашещи. Изяде тапицерията на дивана. Но сега всички сме щастливи, имам мила, симпатична Маня, много я обичам. Уважаеми читатели, ако сте необвързани и имате сили да отгледате куче или котка, вземете си животно! Веднага ще станете по-добри и по-отговорни. На тези, които се осмеляват, мога да пожелая късмет и търпение. Снимките са направени от Татяна Прокопчик специално за проекта „Два крака, четири лапи, едно сърце“.