Инна и Лайма

Нашата история започна в един мразовит ден през февруари 2012 г.

Взех детето от детската градина и се спуснахме с шейни. Там видяхме доста голямо куче, което тичаше сред децата и се опитваше да си играе с тях. Тъй като на хълма нямаше нито един възрастен, стана ясно, че тя е бездомна. В онези дни студовете през нощта достигаха -25 градуса и, разбира се, кучето съжаляваше. Ние, без да сме слизали по хълма, я доведохме у дома и я нахранихме. Кучето радостно се затича към нас, без дори да се замисли, влезе във входа, вестибюла и накрая в апартамента - сякаш ни познаваше отдавна. зърнени храни, кости, оборудван щанд и волиера. И решихме съпругът ми да вземе това куче на работа. След като яде, кучето заспа точно на килима в коридора. Но когато мъжът й дойде, тя изръмжа и не го допусна до себе си, от което заключихме, че мъжете я обиждат. В крайна сметка, на лапите си тя вече беше излекувана, но доста дълбоки рани, върху които косата вече не растеше. Решихме, че ще остане при нас няколко седмици, докато свикне, а след това съпругът й ще я вземе на работа. Не смятахме да оставяме кучето при нас, тъй като вече имахме котка и живеехме под наем. Първата сутрин съпругът извел кучето на разходка, а тя избягала от него заедно с каишката. Около 30 минути той я преследва из района, но тя не го доближава. Върнал се у дома без нея. Бях толкова разстроен, че бързо се облякох и хукнах да търся беглеца по горещи следи. Питах всеки срещнат и за мое щастие момичето, което вървеше към мен каза, че е видяло куче с каишка под балкона на съседна къща. Намерих я на около 2 километра от нашата къща и щом се обади, тя веднага избяга, започна да скача, да ближе лицето… Като цяло и двамата бяхме щастливи, че се намерихме отново. Оказа се, че го намерих два пъти. Днес не можем да си представим живота без нашето любимо момиче. Детето я целува всеки ден, гали, прегръща, а когато отидем на почивка, всеки ден гледа снимките й. Пожелаваме на всяко семейство да намери такъв верен, отдаден, нежен приятел. С появата на куче в нашата къща, усмивките, щастието и смехът станаха много повече. Снимките са направени от Татяна Прокопчик специално за проекта „Два крака, четири лапи, едно сърце“.