Корекция на проблемно кучешко поведение

По правило собственикът говори за проблемното поведение на кучето, ако кучето се държи по начин, който не му харесва. Често човек искрено се опитва да разбере причината и да намери подход, но не успява. Поведението на кучето обаче може да се погледне от друга гледна точка.

Характеристики на поведението на кучето

Всяко поведение, включително кучешко (и дори проблемно кучешко поведение), е начин за справяне с „предизвикателствата“ на околната среда. Например, в случай на опасност живо същество се опитва да избяга, а ако е студено, търси източник на топлина. Тоест, той се опитва не само да съществува, но по някакъв начин да се адаптира към това, което не може да бъде променено, като промени поведението си.

Кучето не може да се държи „добре“ или „зле“ – то просто реагира на условията, в които се намира, както може. И тази адаптация, която собствениците наричат ​​проблемно кучешко поведение, може да бъде разделена на 2 вида:

• Кучето проявява нормално видово поведение (характерно за кучето като биологично същество), но това поведение е неудобно у дома. Например, куче краде храна от масата или лае силно при всеки външен звук.
• Кучето не може да се държи нормално, защото живее в ненормални условия. Например, в близки помещения (когато се държат в празно заграждение без допълнителна стимулация), може да се развие обсесивна двигателна стереотипия. 

Първият случай не е проблем на кучето, но може да е проблем на собственика. Във втория случай собственикът може да не забележи проблема (нещата са непокътнати, но това, че кучето тича в кръг не го притеснява), но кучето има проблеми и те са сериозни.

Като цяло поведението на кучето може да се раздели на 2 вида:

1. Вродено кучешко поведение:

• Отговор на ключов стимул, който задейства поведенчески модел, вече вграден в кучето (например изпусната топка предизвиква реакция на скок на мишката). Без стимул тази реакция не възниква.
• Мутации, които могат да причинят поведенчески проблеми като заболяване (като стереотипите за доберман) или хормонални промени (включително опитомяване като цяло, при което кучето не се държи като вълк в къщата).

2. Научено кучешко поведение:

• Социализация (даване на ключови стимули на кученцето в точното време). Има мнение, че е възможно да се социализира възрастно куче. Това е заблуда. В тесния смисъл на думата социализацията е определени периоди в детството, когато паметта е особено чувствителна и кученцето може да „грабне“ повече, да развие определени комплекси на поведение и да реагира на ключови стимули. Въпреки че има начини леко да се пресъздаде чувствителността на паметта и да се върне привидната възможност за социализация. Но не може да се нарече социализация в пълния смисъл на думата.
• Изучаване на. Кучето може да е измислило само добри решения, които може да не изглеждат толкова добри за собственика (например кражбата на храна от масата е страхотно). Човек може също да засили нежелано поведение: например, ако кучето е постигнало целта си чрез лай, човек му е обърнал внимание, тогава е вероятно то да продължи да лае, за да привлече вниманието.

Вроденото и придобитото поведение могат да се припокриват.

Трябва да се имат предвид вродените свойства на кучетата. Всъщност целта на компетентния подбор е да се създаде куче, което да се справя добре с работата си с минимално човешко въздействие. Но ако кучето попадне на грешното място, това е тъжно. Например, ако лабрадор, чиито предци са били избрани и обучени да бъдат водачи на слепи, влезе в аджилити, той едва ли ще успее.

Методи за коригиране на поведението на кучето

За съжаление, повечето собственици, ако бъдат попитани какви методи за коригиране на поведението на кучето знаят, първото нещо, което ще назоват, е наказанието. Този метод за коригиране на поведението на кучето обаче далеч не е най-ефективният.

Наказанието като метод за коригиране на проблемното поведение на кучето: Защо не работи

На първо място, наказанието като метод за коригиране на проблемното поведение при кучета има много ограничено въздействие. Това може да накара кучето да спре да дъвче вашия чехъл, но няма ефект върху мотивацията: желанието да дъвче нещо няма да изчезне в кучето и то просто ще търси друг предмет или ще изчака момента, в който не можете да го видите.

В допълнение, наказанието като метод за коригиране на проблемното поведение при кучета има много странични ефекти:

• Агресията.
• Бягство.
• недоверие към собственика.
• Пренасочена агресия.
• Игнориране на собственика.

Тези реакции на кучето от своя страна предизвикват недоволство на стопанина и желание да накаже домашния любимец и кръгът се затваря.

Основният недостатък на наказанието като метод за коригиране на поведението на кучето е, че ние не предлагаме на кучето алтернатива, което означава, че не можем да затвърдим желаното поведение.

Какво прави специалист по кучешко поведение?

Ако собственикът се сблъска с проблемно кучешко поведение, той може да потърси помощ от специалист по корекция на кучешкото поведение.

Специалист по кучешко поведение знае, че не само всяко куче е уникално и има свои собствени характеристики, но и собствениците не си приличат. Така че всяка консултация също е индивидуална. Съществуват обаче общи тенденции в това как специалистът по коригиране на поведението на кучета провежда консултация.

• На първо място се анализират условията на отглеждане на кучето. За да може едно куче да се държи нормално, то трябва да има поне минимален комфорт. И на първо място, специалист по корекция на поведението на кучето дава съвети за промяна на условията на кучето.
• Създават се условия, при които проблемното поведение на кучето няма да се прояви (използване на хуманен контрол, ветеринарни лекарства или създаване на ритуали).
• Създават се условия, при които желаното поведение може да се прояви.
• Създава се баланс между управляемостта и разнообразието на средата, в която кучето живее.