Обогатена среда за котки: Котките имат ли нужда от компания?

Смята се, че котката е животно, което се разхожда само и не се нуждае от ничия компания. Така е? А котката има ли нужда от компанията на роднини, други животни или човек?

Трябва ли котката да общува с други животни?

През последните години бяха направени изследвания върху котки, живеещи в група. Оказа се, че котките образуват относително стабилни групи, които съществуват дълго време, като същевременно разпознават роднини, образуват сложна социална организация и активно взаимодействат помежду си (например Macdonald et al., 2000; Natoli et al., 2001; Crowell -Дейвис и др., 2004). Тоест оказа се, че по принцип не са толкова сами.

Изследователите обаче все още обръщат повече внимание на факторите, влияещи върху човешките взаимоотношения (събрани заедно: Turner, 2000), отколкото на отношенията с роднините. Така че са необходими повече експериментални данни за това как детските преживявания влияят върху социалния живот на възрастните котки, както и за връзката между социалните игри при котенцата и социалното поведение при възрастните животни.

Все пак могат да се направят някои изводи.

Оказва се, че социализацията е също толкова важна за котенцата, колкото и за кученцата. Но в същото време периодът на социализация при котенцата е по-кратък: между втората и седмата седмица от живота.

Социализацията на котенцата трябва да включва положителен човешки опит (включително обучение на ръцете) (Karsh and Turner, 1988). И се смята, че отношението на котето към роднините също се определя през този период. Така Kessler и Turner (1999) установиха, че котенцата се социализират на тази възраст във връзка с други котки и хората се адаптират по-добре към нови домове, включително в компанията на други котки, отколкото котенца с недостатъчна социализация.

Личните връзки също са важни. Например, котенца от едно котило са поддържали повече приятелски отношения през целия си живот, отколкото котки, живеещи заедно, които не са роднини (Bradshaw and Hall, 1999).

Много котки могат да живеят в компанията на роднини, при условие че са добре социализирани, имат достатъчно пространство и по всяко време имат достъп до значителни ресурси (място за почивка, тоалетна, купи, играчки и др.), които са също достатъчно за всички.

Ако в къщата има няколко котки, но те не са свързани или не са достатъчно социализирани, може да се наложи да поставите храна, места за почивка и други ресурси на различни места, достатъчно далеч една от друга, така че определени котки да не заемат стратегически важна част от пространството. и не лишавайте други животни от важни ресурси (van den Bos and de Cock Buning, 1994).

Ако тези условия не са изпълнени, котките започват да влизат в конфликт помежду си, тъй като не могат да избегнат схватките, като стоят далеч една от друга. В резултат на това се развива хроничен стрес, който води до това котката да стане страхлива или агресивна, включително към хората, и да проявява проблемно поведение (напр. нечистота) (Casey and Bradshaw, 2000).

Рискът от проблеми се увеличава, ако в къщата има четири или повече котки, особено ако не са роднини.

И ако котките се срещнат като възрастни, те може да не се възприемат като членове на едно стадо, но в същото време са принудени да живеят в непосредствена близост една до друга. И тази ситуация също причинява дистрес, което означава, че провокира всякакви проблеми.

Котките често споделят дом с други животни, като например кучета. Ако котката и кучето имат добри отношения, социалният живот на котката става по-богат, което означава, че качеството на живот се подобрява. Но това е в случай, че котката и кучето станаха приятели. В противен случай е необходимо да се създадат условия, при които комуникацията на животните ще бъде сведена до минимум, като всяко от тях ще има безпрепятствен и безопасен достъп до необходимите ресурси.

Ето защо собствениците трябва внимателно да наблюдават връзката на котките с роднини и други животни и, ако е необходимо, да потърсят помощ от специалист.

Котката има ли нужда от човешки контакт?

Въпреки това, основният компонент на благосъстоянието на котката е нейният собственик и връзката с него. Въпреки че взаимодействието с роднини или други животни е важно и значимо за котките, то никога няма да замени човешкото внимание и качествена грижа.

Всеки ден трябва да отделяте време за общуване с котката (разбира се, в допълнение към рутинните процедури за грижа за мъркането). Колкото повече човек взаимодейства с котка, толкова по-вероятно е котката да търси контакт със собственика. Взаимодействията, предложени от самата котка, продължават по-дълго от взаимодействията, инициирани от човека (Turner, 1995).

Важно е контактът с човек да е приятен за мъркането. Така че е необходимо да се вземат предвид нейните предпочитания. Някои котки се радват да бъдат погалени или почесани, докато други предпочитат да играят (Karsh and Turner, 1988). В проучване за връзката между котките и хората (Mertens, 1991) беше установено, че котките, които са единствените домашни любимци, общуват по-дълго с човек и играят с него повече от котките, живеещи в компанията на роднини.

Висококачествената грижа за котки предполага, че човек не само обича домашен любимец, но и познава поведението на котките. Такива знания могат да бъдат събрани от много източници, но за съжаление информацията, съдържаща се в книгите и интернет, често е противоречива. Затова е важно да търсите информация от доверени източници.